Днес се навършват 125 години от рождението на именития български художник Дечко Узунов (1899-1986). Във връзка с годишнината списание посвети февруарския си брой на твореца. В края на месеца – на 29 февруари, изданието ще бъде представено в пресклуба на в родния град на Узунов – Казанлък.  ДЕТСКАТА ЛЮБОВ КЪМ РИСУВАНЕТО  Дечко Узунов е роден на 22 февруари 1899 г

Днес се навършват 125 години от рождението на именития български художник Дечко Узунов (1899-1986). Във връзка с годишнината списание посвети февруарския си брой на твореца. В края на месеца – на 29 февруари, изданието ще бъде представено в пресклуба на в родния град на Узунов – Казанлък. 

ДЕТСКАТА ЛЮБОВ КЪМ РИСУВАНЕТО 

Още от рубриката Севернокорейски държавен телевизионен канал цензурира градинско предаване на Би Би Си, като размаза джинсите на водещия Алън Тичмарш, предаде ДПА. Корейската централна телевизия излъчи епизод от 2010 г. на "Градинските тайни на Алън Тичмарш", в който кадрите на британския водещ бяха скрити от кръста надолу, докато той коленичи в леха и полага грижи за растенията. Дж ... Вижте повече

Дечко Узунов е роден на 22 февруари 1899 г. и е най-малкото от трите деца в семейството на търговеца Христо Узунов. От ранна детска възраст той много обича да рисува, сочат данни в архива на . Дори докато децата от маха­лата играят на театър в двора, Дечко Узунов подрежда на въжето за пране своите рисунки на коне и хора. Такъв е първият контакт на бъдещия художник с публиката – това са неговите своеобразни първи из­ложби.

В родния си град Дечко Узунов е ученик на художника и писател-хуморист Димитър Чорбаджийски, известен с псевдонима си Чудомир. След като завършва основното си образование в Казанлък, Узунов учи в Стара Загора, където има възможност да посещава ателието на военните художници Димитър Гюдженов и Никола Кожухаров.

През 1919 г. Дечко Узунов завършва гимназия в София и след успешно издържан приемен изпит се записва в Художествената академия. Тук негови учители са проф. Петко Клисуров и проф. Стефан Иванов. Извън академията Узунов посещава частното ателие на известния ху­дожник Иван Мърквичка. 

През 1922 г. Дечко Узунов продължава образованието си в чужбина – заминава за Мюнхен, където учи пет семестъра живопис при проф. Карл фон Маар. През 1925 г. творецът се завръща в София и става член на дружеството „Родно изкуство“.

ПЕДАГОГИЧЕСКА ДЕЙНОСТ И ОБЩЕСТВЕН ЖИВОТ 

Дечко Узунов отделя време и за педагогическа дейност. През 1932 г. той става преподавател по декоративно и приложно изкус­тво в Художес­твената академия в София, от 1938 г. е професор, а през 1954 г. е избран и за ректор на академията. Като преподавател Узунов подпомага изграждането на редица художници, сред които са Светлин Русев, Калина Тасева, Георги Божков и др. 

Освен в България, през годините Дечко Узунов представя самостоятелни изложби в чужбина: Унгария, Югославия, Румъния, СССР (Москва), Китай (Пекин), Гърция (Атина), ГДР, ФРГ, Франция (Париж), Австрия, Турция, Багдад и др.

През дългогодишната си кариера художникът е отличаван с различни награди, сред които званието „Заслужил художник“ (1952 г.), орден „Народна република България“ – I степен (1961 г.), Димитровска награда (1962 г.), званието „Народен художник“ (1963 г.), три пъти е носител на орден „Георги Димитров“ (1969 г., 1974 г., 1979 г.), отличаван е с наградата „Захари Зограф“ (1979 г.) и с френската награда „Кавалер на ордена за изкуство и литература“ (1979 г.). 

Дечко Узунов се включва активно в обществения и културен живот на страната, като заема редица постове по време на кариерата си. От 1973 г. той е редовен член на БАН – академик. Узунов е и почетен член на Мексиканската академия на изкуствата (1978 г.), член-кореспондент на Мексиканската академия на науките, изкуствата и литературата (1983 г.); поче­тен член на Академията на изкуствата на СССР (1983 г.). 

В периода 1957-1959 г. той е директор на Националната художествена галерия, а от 1965 до 1970 г. е председател на Съюза на българските художници. 

В периода 1973-1976 г. художникът е вицепрезидент на Международната асоциация по пластично изкуство към ЮНЕСКО, от 1976 до 1979 г. е неин президент, а през 1979 г. е обявен за почетен президент асоциацията. 

1937 И 1958 Г. – АКЦЕНТИ ОТ ХРОНОЛОГИЯТА НА  

Личният и творческият път на Дечко Узунов присъстват в редица новини от архива на , публикувани през десетилетията. Акценти от тях са поместени в тематична хронология на страниците на списание , посветено на художника. 

В хронологията например четем как през 1937 г. Узунов е изпратен в Париж, за да направи укра­сата на българския павилион за Световното изложение във френската столица. Освен че проектира и оформя монументално-декоративната украса на павилиона, тогава той получава и Почетен диплом за живопис – за картината с маслени бои „Портрет на Ина”. 

На 13 ноември 1937 г. цар Борис и царица Йоанна официално посещават изложението. Владетелите се спират дълго на долния етаж на българския павилион, „където се възхищават на забележителните фрески на г-н Узунов“, четем в новината от деня. 

Сред публикациите в хронологията на е и новина от 15 октомври 1958 г. „Радостно културно събитие е откритата тази вечер в галерията на бул. „Руски“ 5 в София изложба „Пътуване из Китай“ на видния наш художник проф. Дечко Узунов“, пише в нея. „Посетил Великата китайска страна през тази година, проф. Дечко Узунов е имал възможността непосредствено да се запознае с живота, бита и огромните успехи на китайския народ в строителството на социализма. В изложените повече от 70 картини и рисунки художникът с рядко майсторство е предал своите впечатления“, се казва още в новината от деня. Посочва се, че „картините на Дечко Узунов завладяват не само с патоса на цветовете, но преди всичко със своята жизненост, с енергията и бодростта в линиите и багрите, така свежи, ярки и разнообразни, така характерни за необятната китайска страна.“

26 АПРИЛ 1986 Г. – ЗА КОНЧИНАТА НА ХУДОЖНИКА ОТ АРХИВА НА

На 26 април 1986 г. съобщава, че народният художник академик Дечко Узунов е починал. „Българската coциалистическа култура загуби един изключителен живописец и монументалист, виден педагог и общественик“, пише в публикацията от деня. 

На 29 април България се прощава с академика. По време на поклонението в Националната художествена галерия на почетна стража пред саркофага застават партийни и държавни дейци, видни общественици, председатели на творчески съюзи, ръководители на средства за масова информация. Обич и уважение към големия художник засвидетелстват и стотици софиянци, а ръководители и членове на чуждестранни дипломатически мисии у нас поднасят съчувствие.

„Отиде си не само голяма фигура, изключителен творец и ярка личност, отиде си голям човек“, казва директорът на Националната художествена галерия – народният художник професор Светлин Русев, като изразява болката на неговите колеги и ученици.

ОБРАЗЪТ НА ДЕЧКО УЗУНОВ ВЪВ ФЕВРУАРСКИЯ БРОЙ НА  

Февруарският брой на списание отбелязва, че следата, оставена от Дечко Узунов на културната карта на България, продължава да сияе във времето и след неговата смърт. Това се вижда в информацията от бюлетините и емисиите на , която показва живия интерес към творбите му и сега. А изобразителни конкурси и днес търсят „наследниците на Дечко Узунов“ сред най-младите художници… 

Сред авторите на са Аделина Филева, директор на Софийска градска художествена галерия, и Пламен В. Петров, директор на Художествената галерия в Казанлък. 

„Дечко Узунов принадлежи към това поколение творци и интелектуалци, които за краткото време между 20-те и 40-те години успяват да разкрепостят и да европеизират националната култура, давайки й нови естетически и духовни висоти. Поколение, за което няма „ниско“ и „високо“ в изкуството. Всичко е важно – от проектите за детски играчки, керамика, мебели, килими през оформянето на книги, списания, покани, украсата и декорите за карнавали и балове до рисунките, акварелите, маслените платна и монументалните творби“, пише Аделина Филева в своята статия „Образът на Дечко Узунов“. 

„125-годишнината от рождението му ни дава поредния повод да се обърнем към познанието си за него – към дългата житейска нишка и следите, които той оставя в националната история на изкуството“, пише Пламен В. Петров в статията „Натрупванията, без които не можем“. Според него Дечко Узунов е „автор, чийто житейски път, започнал на прага между XIX и XX век, е белязан от десетки политически процеси – локални и глобални, няколко войни, от безчет лични и обществени промени и катаклизми и, разбира се, от същностни цивилизационни премествания – като откритието на Теория на относителността, антибиотика и телевизията, стъпването на човека на Луната“. „Тъкмо затова в заника на дните си Дечко Узунов констатира: „За миналото съм стар, за бъдещото съм млад. И това като че ли обяснява всичко.“, цитира го Пламен В. Петров. 

„Изкуството се създава в тишина, а пък и в тишината трябва да се гледа”, казва именитият художник Дечко Узунов в интервю за Българското национално радио през 1979 година, предоставено от медията за публикуване в списание . „Ако погледнете и по-ранните акварели, които съм правил, и последните, които правя, смятам, че има много голямо усъвършенстване на техниката в акварела, която изтича лично от мен. Моят акварел вероятно не прилича на другите. Те са написани спонтанно и звучат като откровение на едно любовно писмо”, споделя творецът пред радиото.